Това е 54-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 312 дни до края на годината.
- Българската православна църква отбелязва деня на св. свщмчк Поликарп, еп. Смирненски. Преп. Александър, първоначалник на обителта на незаспиващите
- Международен ден на метеорологията - Отбелязва се от 1961 г. в деня на влизането в сила през 1950 г. на Конвенцията за Световната метеорологична организация (СМО) - специализиран орган на ООН.
Събития в България
1871 - В Цариград се свиква Първият църковно-народен събор (продължава до 24 юли 1871 г.). В него участват 50 души, от които 11 духовници и 39 миряни. Проведени са 37 редовни заседания, като на 23-то заседание от 14 май 1871 г. е приет и подписан уставът за управлението на Българската екзархия. След това той е преведен на турски език и връчен на Високата порта за одобрение. Съборът се саморазпуска, след като безрезултатно чака два месеца позволение да избере екзарх.
1963 г. — Българската телевизия става член на Интервизия.
1971 - Направена е първата копка за строителството на новата Централна гара - София. Открита е за експлоатация на 6 септември 1974 г.
Първата гара в София е открита на 12 август 1888 г. За неин пръв началник е назначен Йосиф Карапиров, служител в Хиршовата железница. През 1948 г. е пуснат първият етап от построената разпределителна гара Подуяне, като така се разделят пътническата от товарната работа в гара София. Тогава гара София е наречена Централна. През 1962 г. Министерството на транспорта обявява международен конкурс за нова гара, който е спечелен от колектив с ръководител Ханс Герике от Берлин, ГДР.
1994 - Тържествено представяне в НДК на първата българска клетъчна радиотелефонна система "Мобифон", стартирала в края на 1993 г.
1999 г. — Създаден е Съюз на частните здравноосигурителни фондове в България. Целта му е партньорство между доброволните фондове и Националната здравноосигурителна каса.
2000 - На разговорите в Брюксел България и Румъния се споразумяват вторият мост на Дунав да бъде при километър 796, северно от Видин и Калафат.
2007 г. — Подписана е Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между България и САЩ.
Събития по света
303 г. — Римският император Диоклециан започва масови гонения срещу християните.
840 г. — Пиетро Традоник подписва Pactus Lotharii с франкския крал Лотар I, с което се осигурява независимостта на Венеция.
1796 г. — Наполеон I е назначен на длъжността главнокомандващ на Италианската армия.
1826 г. — Николай Лобачевски поставя началото на неевклидовата геометрия.
1836 г. — В Сан Антонио започва битката при Аламо.
1886 г. — Чарлс Мартин Хол произвежда първите образци алуминий след няколко години интензивна работа. По-голямата му сестра му помага при тези изследвания. 1893 г. — Рудолф Дизел получава германски патент за създадения от него двигател (наречен на неговото име дизелов).
1905 г. — В Чикаго адвокатът Пол Харис и трима други бизнесмени се срещат на обяд, за да създадат първия "Ротари" клуб.
1909 г. — Самолетът "Silver Dart" прави първия си полет в Канада и Британската империя.
1918 г. — Немският електроинженер д-р Артур Шербиус получава първи патент за шифровата машина "Енигма".
1918 г. — В Съветския съюз войските на Блюхер търпят сериозно поражение при Псков и Нарва. По-късно денят е обявен за празник на Червената армия. В днешна Русия това е Денят на защитниците на Отечеството.
1919 г. — В Италия Бенито Мусолини основава фашистката партия.
1933 г. — Япония окупира цялата северна част на Китай до Китайската стена.
1944 г. — По заповед на Сталин над 400 000 чеченци и ингуши са депортирани в Казахстан заради сътрудничество с нацистка Германия.
1947 г. — Основана е Международната организация по стандартизация ISO.
1953 г. — Във Великобритания са амнистирани 14 хиляди дезертьори от Втората световна война.
1955 г. — Провежда се първата среща на международната военна организация СЕАТО.
1958 г. — Кубински бунтовници отвличат 5-кратния световен шампион по Формула 1 Хуан Мануел Фанджо.
1959 г. — Проведена е първата сесия на Европейския съд по правата на човека.
1963 г. — Създадена е Македонската академия на науките и изкуствата с първи председател Блаже Конески.
1981 г. — В Испания е извършен опит за военен преврат начело с подполоковника от Гражданската гвардия Антонио Техеро де Молина.
1987 г. — Наблюдавана е свръхновата SN 1987A в Големия Магеланов облак.
1992 г. — Официално са закрити 16-те зимни олимпийски игри в Албервил, Франция.
1996 г. — Състои се премиерата на американския филм Мери Райли.
1999 г. — Лавина, тежаща 300 000 тона и движеща се с 290 км/ч, удря селцето Галтюр, Югозападна Австрия, в разгара на туристическия сезон. Загиват 31 души, затрупани под снега. Разрушени са 7 модерни здания.
2000 г. — Немският футболист Лотар Матеус изиграва 144-я си мач за националния отбор, което е абсолютен световен рекорд.
2001 г. — Пусната е на вода утрадълбоководната нефтена платформа Дийпуотър Хърайзън.
2001 г. — Президентът на Македония Борис Трайковски и на СР Югославия Воислав Кощуница подписват договор за общата си граница, като по този начин разрешават последния спорен въпрос между двете държави.
Родени на тази дата
1417 г. — Павел II, римски папа († 1471 г.)
1443 г. — Матяш Корвин, крал на Унгария († 1490 г.)
1685 г. — Георг Фридрих Хендел, германски композитор († 1759 г.)
1744 г. — Майер Ротшилд, немски предприемач († 1812 г.)
1782 г. — Йохан Пол, чешки ботаник († 1834 г.)
1823 г. — Найден Геров, български писател († 1900 г.)
1834 г. — Густав Нахтигал († 1885 г.), немски военен лекар, колонизатор, изследовател на Африка.
1837 г. — Димитър Душанов, български книжовник († 1904 г.)
1847 г. — Атанас Свещаров, български революционер († 1930 г.)
1864 г. — Кръстю Златарев, български офицер († 1925 г.), командир на 11-а македонска дивизия през Първата световна война
1878 г. — Казимир Малевич, украински художник († 1935 г.)
1882 г. — Димитър Дичев, български революционер († 1934 г.)
1883 г. — Карл Ясперс, немски психиатър († 1969 г.)
1889 г. — Виктор Флеминг, американски режисьор († 1949 г.)
1894 г. — Димитър Атанасов († 1979 г.), български агроном, основоположник на съвременната фитопатология в България. За кратко е министър на земеделието и държавните имоти в първото правителство на Георги Кьосеиванов (1935-1936).
1899 г. — Ерих Кестнер, немски писател († 1974 г.)
1915 г. — Пол Тибетс, американски генерал († 2007 г.), известен най-вече като пилота на бомбардировача B-29 „Енола Гей“, който на 6 август 1945 година пуска атомната бомба „Little Boy“ над японския град Хирошима, в края на Втората световна война.
1928 г. — Василий Лазарев, съветски космонавт († 1990 г.)
1929 г. — Алексий ІІ Московски, руски патриарх († 2008 г.)
1932 г. — Мейджъл Барет, американска актриса († 2008 г.)
1934 г. — Жак Сегела, френски рекламист
1940 г. — Илия Раев, български актьор
1940 г. — Питър Фонда, американски актьор
1941 г. — Венцеслав Андрейчев, български физик († 2001 г.)
1943 г. — Вера Ганчева, българска преводачка
1944 г. — Олег Янковски, руски актьор († 2009 г.)
1945 г. — Пламен Вагенщайн, български оператор († 1996 г.)
1946 г. — Камен Веселинов, български учен
1947 г. — Димитър Цеков, български футболист
1953 г. — Сатору Накаджима, японски пилот от Формула 1
1954 г. — Борислав Китов, български политик
1954 г. — Виктор Юшченко, президент на Украйна
1964 г. — Джон Норъм, норвежки китарист (Europe)
1965 г. — Хелена Сукова, чешка тенисистка
1972 г. — Явор Гърдев, български режисьор
1983 г. — Красимир Гайдарски, български волейболист
1994 г. — Дакота Фенинг, американска актриса
